| 

В рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“ Българската стопанска камара изготви анализи на пазара на труда в пет региона на страната – Бургас, Враца, Добрич, Смолян и Шумен. В рамките на всеки от анализите е отделен специален раздел, който анализира реализирането на утвърдения план‑прием в професионални паралелки в средните училища през учебните години 2019/20–2024/25.

Целта на раздела е да подпомогне представителите на местния бизнес при изготвянето на становища и участието в дискусии в Постоянните комисии по заетостта, като идентифицира кои професии са най-желани от младите хора, кои изпитват хронични проблеми при реализирането на приема и кои привличат устойчив интерес.

Данните покриват шест учебни години (2019/20–2024/25), като са анализирани три показателя: утвърден прием, реализиран прием и издадени свидетелства за професионална квалификация.

Област	Среден коефициент на реализация на приема за шестте години	Незапълнен капацитет 2024/25	Коментар
Бургас	~93%	~12,7%	Висока реализация, локални проблеми
Враца	~79,5%	~19,7%	Подобрение след 2019 г.
Добрич	~74%	~27,8%	Трайно под утвърдения прием, колебания
Шумен	~76,7%	~32,5%	Ускоряващо се влошаване
Смолян	~54,3%	~46,3%	Структурна криза, уникална по тежест

Най-висока степен на реализация се наблюдава в област Бургас, където през по-голямата част от периода реализираният прием е много близък до утвърдения. Средно около 93% от планираните места са запълнени, а през 2020/21 г. реализираният прием дори надхвърля утвърдения. Въпреки това през последната наблюдавана учебна 2024/25 г. се отчита най-високият незапълнен капацитет за периода – 334 места, или около 13% от утвърдения план-прием. Това показва, че дори в област с висока обща реализация е необходимо внимателно проследяване на последните данни.

Област Враца също показва сравнително добра картина. Коефициентът на реализация на план-приема се повишава от 66,1% през 2019/20 г. до над 83% в периода 2020/21–2022/23 г., след което леко намалява до 80,3% през 2024/25 г. Незапълненият капацитет през последната година е 236 места. Данните показват подобрение спрямо началото на периода, но и известен спад през последните две години.

В област Добрич реализацията е по-колеблива. През 2024/25 г. утвърденият план-прием е 910 места, а коефициентът на реализация е 72,2%. Това е по-добър резултат спрямо началото на периода, когато реализацията е 64,5%, но представлява спад спрямо 2023/24 г. Малко над една четвърт от утвърдените места през последната учебна година остават незаети.

По-тревожна е тенденцията в област Шумен. През първите пет учебни години коефициентът на реализация е средно около 79%, но през 2024/25 г. намалява до 67,5%. Незапълненият капацитет достига 262 места, което означава, че близо една трета от утвърдения план-прием остава без реализация. Това е сигнал за възможно начало на по-трайно намаляване на интереса към част от предлаганите професии.

Най-сериозен проблем се наблюдава в област Смолян. Там реализираният прием е средно около 300 ученици при средно около 550 утвърдени места, а коефициентът на реализация е около 54%. Още през 2019/20 г. са били запълнени под половината от утвърдените места – 40,6%. През 2024/25 г. около 280 места остават незаети. За областта е характерно не само частично незапълване, а и наличие на професии, при които утвърденият прием изобщо не се реализира.

Сравнението между областите показва, че най-устойчив интерес от страна на учениците има към професии, свързани с дигитални умения, икономика, финанси, компютърни системи, графичен дизайн и част от туристическите направления. В няколко области професии като „Приложен програмист“, „Организатор Интернет“, „Икономист-информатик“, „Техник на компютърни системи“, „Графичен дизайнер“, „Дизайнер“, „Оперативен счетоводител“ и „Икономист“ показват висока или сравнително стабилна реализация. В Бургас силно присъствие имат и професии, свързани с туризма, транспорта, строителството и преработващата промишленост. Например, професии като „Техник-технолог в ХВП“, „Химик-технолог“, „Мехатроника“, „Строителен техник“ надвишават утвърдения план-прием. Във Враца устойчиво се реализират също „Организатор Интернет“, „Приложен програмист“, „Техник на компютърни системи“, „Графичен дизайнер“, „Дизайнер“, „Системен програмист“, „Икономист“ и „Компютърен график“.

В същото време анализът откроява професии, при които интересът е слаб или неустойчив:

• В Бургас системни проблеми се наблюдават при „Лаборант“ и „Организатор по експлоатация на пристанищата и флота“, а влошаваща се траектория има при част от професиите като „Електромонтьор“, „Техник-лесовъд“, „Работник по транспортна техника“, „Корабен техник“, „Корабоводител“ и „Техник по енергийни съоръжения и инсталации“.
• В Добрич най-показателен е случаят с „Електромонтьор“, при който след 2019/20 г. прием се утвърждава през всяка учебна година, но паралелка не се реализира. Проблеми се наблюдават още при „Лаборант“, „Шлосер“, „Шивач“, „Работник в заведения за хранене и развлечения“ и други.
• В Шумен специално внимание изискват професии с трайно ниска реализация като „Оператор в силикатните производства“, „Техник по транспортна техника“, „Работник в растениевъдството“, „Електротехник“, „Готвач“, „Работник в заведения за хранене и развлечения“ и „Химик-оператор“. При част от професиите се наблюдава и влошаване в края на периода – например, „Строителен техник“, „Икономист-информатик“, „Техник-лесовъд“ и „Приложен програмист“, където през 2024/25 г. има рязък спад.
• В Смолян картината е най-критична. Там практически липсва ясно обособена група професии със стабилна реализация близо до 100% през повечето години. Най-близо до относително устойчива реализация са „Икономист-информатик“, „Данъчен и митнически посредник“, „Организатор Интернет“ и „Техник-лесовъд“, но и при тях има колебания. Особено тревожен е фактът, че при редица професии се отчита нулева реализация през всички години, в които е правен опит за разкриване на прием, включително „Техник-технолог в дървообработването“, „Аниматор в туризма“, „Оператор в производството на облекло“, „Растениевъд“, „Хлебар-сладкар“, „Модист“ и други.

Анализът на свидетелствата за професионална квалификация допълва картината, но не следва да се тълкува като директно отражение на текущия прием, тъй като между постъпването в училище и завършването има времеви интервал. Въпреки това данните показват кои професии формират по-устойчив завършващ поток.

• В Бургас най-много свидетелства са издадени по професиите „Техник по транспортна техника“ – 416, „Ресторантьор“ – 408, и „Строителен техник“ – 389. Силна възходяща динамика се наблюдава при „Приложен програмист“, където свидетелствата достигат 323 за периода, както и при „Програмист“. Това очертава нарастващ поток в компютърните направления.
• Във Враца водеща по получени свидетелства е професия „Готвач“ – 370, следвана от „Техник на компютърни системи“ – 235, „Ресторантьор“ – 187, „Икономист“ – 158, и „Техник на енергийни съоръжения и инсталации“ – 157.
• В Добрич най-много свидетелства са отчетени при „Готвач“ – 259, „Икономист“ – 174, и „Оперативен счетоводител“ – 155.
• В Шумен водещи са „Техник по транспортна техника“ – 232, „Техник-лесовъд“ – 215, и „Икономист“ – 161.
• В Смолян най-устойчив завършващ поток се наблюдава при „Икономист-информатик“, със средно около 25 ученици годишно.

Основният извод от сравнителния анализ е, че бъдещото планиране на приема в професионалното образование следва да отчита не само броят на утвърдените места и тяхната реална запълняемост във времето, но и степента, в която предлаганите професии отговарят на потребностите на местния бизнес. Високият интерес от страна на учениците е важен индикатор, но той не може да бъде самостоятелно основание за разширяване на приема, когато съответната професия няма ясна връзка с регионалния пазар на труда.

Затова:

• Професиите, които едновременно са търсени от работодателите и показват устойчив интерес от страна на учениците, следва да бъдат подкрепяни и развивани.
• При професии с хронично ниска или нулева реализация е необходимо да се анализира дали проблемът е свързан със слаба информираност на учениците, недостатъчно видима професионална перспектива, начина на представяне на професията, организацията на обучението или с по-дълбоко несъответствие между предлагания прием и реалните нужди на местната икономика.

Данните показват, че професионалното образование има потенциал да бъде по-пряко свързано с регионалната икономика, но за целта план-приемът трябва да бъде реалистично планиран, наблюдаван и адаптиран не само според предпочитанията на учениците и резултатите от предходни години, а и според доказаното търсене на кадри от страна на местния бизнес. Това предполага по-активно участие на работодателите при определяне на професиите и специалностите, за които има реална перспектива за заетост и развитие в съответната област.