В рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“ БСК изготви Анализ на постигнатите договорености в колективните трудови договори за последните 10 г. и ефекта върху дейността на членовете: брой обхванати лица, подобряване на икономическите резултати на членовете на браншови и регионални организации.

Отрасловото и браншовото договаряне представлява стратегически инструмент за изграждане на интегриран и балансиран пазар на труда. То създава условия, при които трудовите права са защитени, социалната справедливост е насърчена, а предприятията могат да развиват своя потенциал без значителни несъответствия и социални напрежения. В този смисъл укрепването и развитието на отрасловото и браншовото договаряне следва да бъде приоритет както за социалните партньори, така и за държавата, с оглед постигането на устойчиво икономическо и социално развитие на страната.

Анализът на БСК прави преглед на основните икономически сектори и браншове, в които действащите отраслови и браншови колективни трудови договори играят съществена роля за развитието на социалния диалог, регулирането на условията на труд и осигуряването на стабилност и предвидимост на заетостта. Фокусът е поставен върху онези икономически дейности, в които отрасловите и браншовите КТД имат трайно присъствие и значимо въздействие върху регулирането на трудовите отношения: преработваща промишленост, енергетика, ВиК, строителство, услуги (търговия, транспорт, ИТ).

Анализът на браншовото и отраслово колективно трудово договаряне разкрива няколко системни предизвикателства, които ограничават ефективността и обхвата на договорите в България:

1. Нисък дял на отрасловите КТД: Според данните на НИПА, едва 15–20 % от всички действащи колективни трудови договори през 2024 г. са отраслови. Това означава, че значителна част от работниците и фирмите остават извън рамките на браншовото договаряне.
2. Ограничено покритие на малки и средни предприятия: Особено в строителството, услугите и част от преработващата промишленост малките предприятия често остават извън обхвата на отрасловите КТД.
3. Нестабилност на договорите: Честите преговори и необходимостта от анекси водят до административно натоварване и несигурност за работодатели и служители, особено при икономически сътресения или кризи като пандемии.
4. Представителност на социалните партньори: Не всички работодатели и синдикати участват активно в преговорите. Малките и средни предприятия често нямат достатъчна организационна структура, за да участват ефективно.

Авторите на анализа отправят препоръки за подобряване на отрасловото договаряне, сред които са стимулиране на сключване и обновяване на отраслови КТД, както и подкрепа за малки и средни предприятия, вкл. чрез програми за сътрудничество в рамките на браншови групи, обучения и консултации за участие в преговорите, финансови и нефинансови стимули за сключване в отрасловите договори.

Вижте целия анализ ТУК.