| 

Днес (26 ноември 2025 г.) в сградата на Българската стопанска камара (БСК) се проведе работна среща в рамките на постоянния дискусионен форум „Образование и пазар на труда“, който БСК провежда по проект „Заедно за устойчива заетост“.

Днешната среща събра представители на браншови организации, членове на БСК, както и представители на образователната сфера, включително заместник-директори на професионални гимназии.

Дискусията беше посветена на една от най-важните теми за съвременната икономика – съответствието между уменията, придобити в професионалното образование, и реалните потребности на пазара на труда.

Основен лектор беше Асенка Христова – образователен икономист, автор на изследвания в областта на образованието и пазара на труда, ръководител на екипа, който разработи прототип на система за проследяване на завършилите професионално образование и обучение за Министерство на образованието и науката.

По време на срещата г-жа Христова представи основните резултати от Европейския индекс на уменията (EИУ), които ясно подчертават предизвикателствата пред България. Страната ни заема 26-то място от 31 държави, което подчертава необходимостта от по-добро използване на наличните данни и осигуряване на по-актуална информация за реализацията на завършилите, за да се подобри връзката между образованието и пазара на труда. Данните от индекса показват едновременно ниски образователни резултати, труден преход от образование към работа и системни несъответствия между подготовката и изискванията на работодателите.

В този контекст, г-жа Христова изложи нуждата от нов модел за проследяване на завършилите ПОО. В презентацията бяха идентифицирани редица ключови слабости: липса на системна обратна връзка от завършилите; фрагментирани източници на данни, които не се интегрират; липса на инструменти за училищата и работодателите да оценяват реалния ефект от подготовката; недостатъчна информация за учениците и семействата при избора на професионален път; ограничено участие на работодателите при оценка на реализацията; липса на стандартизирана методика за анализ и сравнение във времето.

Като решение беше представен пилотният модел за проследяване, разработен от Института за изследвания в образованието. Тази система предлага стандартизирана методика, която комбинира административни данни и директни анкети сред завършващите. За гарантиране на надеждността на информацията са включени механизми за верификация, а автоматизираните анализи и отчети позволяват бърза и прецизна оценка на резултатите. Моделът е замислен така, че да оцени както вътрешната, така и външната ефективност на професионалното образование – от качеството на обучението в училище до успешната професионална интеграция след завършване.

По време на срещата Асенка Христова обърна внимание, че европейският опит показва ясна тенденция: проследяването на завършилите се превръща в основен инструмент за осигуряване на качество в ПОО и за планиране на човешките ресурси. Стана ясно, че държавите, които разполагат с ефективни системи за проследяване, постигат по-високо съответствие между умения и работни места, по-добра заетост на младежите и по-висока конкурентоспособност на бизнеса.

Дискусията подчерта ключовата роля на работодателите в този процес. Проследяващите изследвания осигуряват ценна информация за качеството на подготовката, ранното идентифициране на липсващи умения и създават основа за партньорства с училищата при обновяване на учебните програми и планове. Това води до по-прецизно прогнозиране на необходимите кадри, намаляване на разходите за въвеждащо обучение и по-добро съответствие между подготовката и реалните професионални изисквания.