Област Смолян и обхваща 10 общини в южните Родопи с административен и икономически център гр. Смолян. Изцяло планинският терен определя едновременно ресурсния потенциал и ограниченията на региона. Богатата водна мрежа, горски масиви, рудни находища и минерални извори формират основата за добивна промишленост, дървообработване, бутилиране на минерална вода и туризъм. Географската изолираност обаче е структурно ограничение, като в областта липсват магистрали, първокласни пътища, железопътен транспорт и летища. Основна пътна артерия остава второкласен Републикански път II-86. Тази инфраструктурна недостатъчност затруднява логистиката, ограничава привлекателността за чуждестранни инвеститори и задълбочава изолацията на по-отдалечените общини.
Демографският профил на областта е сред най-неблагоприятните в страната. Населението намалява непрекъснато и към края на 2024 г. е по-малко от 91 хил. души с тенденция на намаление. Областта регистрира и отрицателен механичен прираст от 3 хил. души за периода 2019-2024 г., допълнен от отрицателен естествен прираст от 8 хил. Смолян е с най-малък брой раждания в страната. Делът на децата и младите до 19 г. е по-малко от 15% при 19% за страната, а делът на младите възрастни 20-34 г. е 10% при 14% средно за България. Сред изселващите се преобладава младото население, насочващо се основно към Пловдив (31%), столицата (20%) и чужбина. Тези процеси не са резултат от еднократни шокове, а от трайна структурна тенденция, чието преодоляване изисква дългосрочна стратегия.
Макроикономическата картина показва умерена, но последователна позитивна динамика. БВП нараства с 29% между 2019 г. и 2023 г., като БВП на човек достига малко над 17 хил. лв. (около 64.5% от средното за страната). Броят на нефинансовите предприятия нараства с около 20% за периода до 6.4 хил., произведената продукция с 46% до 2.4 млрд. лв., добавената стойност по факторни разходи с 42% до 887 млн. лв. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват с почти 31% до 350 млн. лв. Тези показатели свидетелстват за реално стопанско разширение, въпреки демографските ограничения. Чуждестранните преки инвестиции обаче остават ограничени поради малкия пазар, слабата инфраструктура и затруднения логистичен достъп.
Пазарът на труда в областта се характеризира с относително стабилна заетост, нарастваща производителност на труда и намаляваща безработица, но и в контекст на намаляващо трудоспособно население. Средносписъчната заетост варира около 31 хил. наети след пандемичното възстановяване, без съществен ръст въпреки нарастващия брой предприятия. Това освен ограниченията на пазара на труда е сигнал и за малкия мащаб на нововъзникващите предприятия, без нов голям инвеститор, който да се отрази съществено на нивата н заетост. Производителността на труда нараства с 35%, но остава значително под националното средно. Безработицата от 8.8% в началото на периода достига пик от 11.5% през 2021 г. и спада до 5.7% през 2023 г. (при 4.3% за страната).
Регионална стопанска камара – Смолян е представителна работодателска организация, член на Българска стопанска камара, която представлява интересите на бизнеса в областта пред публичните институции. Камарата участва в тристранния съвет на областно ниво, в областния съвет по заетост, в консултативните структури по безопасност и здраве при работа, туризъм, енергийна ефективност и регионално развитие. Членовете обхващат предприятия от добивната и преработващата промишленост, туризма, дървообработването, търговията и услугите. Настоящото изследване е разработено в подкрепа на Камарата за аргументирано участие в диалога по пазара на труда.
Анализът е разработен от екип на Българската стопанска камара (БСК), в партньорство със Регионална стопанска камара - Смолян, в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“ и изпълняван от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.
