Ресторантьорството (Раздел 56 по КИД-2008) е сред водещите дейности в сферата на услугите на България. В периода 2019-2023 г. делът му в продукцията на всички нефинансови предприятия е около 1.2%, което го нарежда сред значимите дейности в икономиката. Структурно секторът е доминиран от малки и микропредприятия с преобладаващо семеен характер, работещи в три основни подсегмента: заведения за хранене (56.1), приготвяне и доставяне на храна — кетъринг (56.2) и питейни заведения (56.3). Географски предприятията са концентрирани силно в четири области - София-град, Бургас, Варна и Пловдив, в които са регистрирани близо 49% от всички предприятия в сектора. Тази концентрация е структурна характеристика, едновременно пряко свързана с географското разпределение на туристическия поток и градското потребление, но и с адресната регистрация на големите вериги, които обаче имат обекти в цялата страна.

Секторът е неразривно свързан с туристическата индустрия. Ресторантьорството осигурява съществена част от туристическото преживяване и генерира пряко търсене към аграрния сектор, хранително-вкусовата промишленост, логистиката и търговията на едро. Тази вертикална интеграция прави развитието на ресторантьорството функционално зависимо от динамиката на множество свързани икономически дейности.

Периодът 2019-2023 г. е белязан от безпрецедентно сътресение и последващо, но непълно, възстановяване. Пандемията COVID-19 нанесе тежък удар на ресторантьорството, което регистрира спад на произведената продукция с около 22% на годишна база и на оборота с приблизително 23% само през 2020 г. През целия период 2019-2023 г. броят на нефинансовите предприятия намаля с 13%, като ресторантьорството не успява да се върне до предпандемичните равнища за разлика от общата ситуация за нефинансовите предприятия в страната, които дори нараснаха с 10% като брой за същия период. Малките и микро предприятия в сектора са по-уязвими, тъй като нямат достатъчна финансова способност да реагират при форсмажорни обстоятелства, за разлика от по-големите заведения и вериги, които донякъде успяха да се адаптират чрез разширяване на онлайн поръчките и доставките.

Въпреки непълното структурно възстановяване, финансовите показатели на сектора демонстрират забележителна динамика. Произведената продукция нараства с 86% спрямо 2019 г. до края на периода, а оборотът – със 73%, значително надхвърляйки предпандемичните обеми. Ключов допринасящ фактор е намалената ставка на ДДС, въведена в подкрепа на сектора. Добавената стойност на един зает нараства над 2 пъти през разглеждания период, но продължава да е значително под средното за реалния сектор на икономика.

Браншовата организация „Сдружение за заведенията в България“ (СЗБ) е сдружение на бизнеса, представляващо интересите на собствениците на заведения в страната, и активен участник в социалния диалог в областта на пазара на труда, регулаторната среда и туристическата политика. Членовете на организацията включват водещи предприятия от различните сегменти на сектора – самостоятелни ресторанти, вериги за бързо хранене, кетъринг оператори и питейни заведения. Настоящото изследване е разработено в подкрепа на СЗБ в ролята му на информиран социален партньор с аналитичен капацитет за участие в политическия диалог.

ВИЖТЕ ЦЕЛИЯ АНАЛИЗ ТУК!