Важно е да се отбележи, че Стратегията (COM(2025) 280) е незаконодателен политически документ (съобщение), който няма пряка правна сила и не подлежи на приемане или гласуване от българския парламент. Документът очертава бъдещата рамка, а конкретни правни задължения за държавата и бизнеса ще възникнат едва с бъдещите отделни законодателни предложения (директиви и регламенти) на ЕС.
Защо се появи стратегията?
Недостигът на вода засяга около 34% от територията на ЕС и около 40% от населението поне през един сезон в годината, а сушата и жегите през 2022 г. са нанесли икономически загуби от около 40 млрд. евро, най–вече в Италия, Испания и Франция [2]. Същевременно водният сектор е и стопанска възможност: европейската индустрия за водни технологии генерира над 111 млрд. евро добавена стойност годишно, поддържа 1,6 млн. работни места в 81 500 предприятия (предимно МСП) и държи 40% от свързаните патенти в света [1].
Актуални данни на Евростат/ЕАОС/НСИ – ЕС спрямо България:
Данните очертават ясна картина: на ниво воден баланс България не е сред водно затруднените държави в ЕС – индексът ѝ на експлоатация на водата е сред най–ниските, а над 80% от ресурса идва от трансгранични реки, което носи собствени рискове при управлението им. Слабото звено е инфраструктурата: над 60%от подадената по ВиК мрежата вода се губи при преноса (при диапазон от 8–57% в целия ЕС), а само 68% от населението е свързано с пречиствателна станция за отпадъчни води – под средното за ЕС от 80,7%, макар броят на станциите да се е удвоил от 2010 г. насам. Същевременно потреблението на питейна вода на глава от населението расте, а не намалява, въпреки насоката на стратегията за приоритетно ограничаване на потреблението.
Таблица 1. Основни показатели за водоползването – общо за страната, източник НСИ [22]
Таблицата разкрива структурата на брутното водовземане в страната по сектори. Тя показва, че над 65% от цялата вода, изразходвана в България, отива за охлаждане на топлоелектрически централи – сектор, който рядко присъства в обществения дебат за „пестене на вода“, но на практика доминира националния воден баланс. Публичното водоснабдяване (ВиК) и селското, горското и рибното стопанство следват на почти равни начала, с дялове от по около 15% всеки, докато преработващата промишленост, строителството и услугите остават сравнително малки потребители. Общите загуби на вода – включително тези по ВиК мрежата, разгледани по–горе – остават устойчиво високи през целия петгодишен период (784–853 млн. куб. м годишно), без ясна низходяща тенденция.
Фигура 1. Годишни икономически загуби, причинени от екстремни явления, свързани с времето и климата, в държавите-членки на ЕС, източник ЕАОС [12]
Графиката показва рязко ускоряване на щетите през последното десетилетие: средногодишните загуби нарастват от 19,7 млрд. евро за периода 2010–2019 г. до 44,9 млрд. евро за 2020–2024 г. — над два пъти повече. Линията на тенденцията преминаваща през 30-годишни средни стойности нараства линейно с 54% между 2009 и 2024 г., или около 3,4% годишно, а всяка от последните четири години (2021–2024) е сред петте най-скъпи от началото на наблюденията през 1980 г., като 2021 г. остава абсолютен рекорд с 65,2 млрд. евро. За целия период наводненията формират близо половината (47%) от общите загуби, следвани от бурите (27%) и горещите вълни (18%) — а сушата, горските пожари, застудяванията и слани общо се падат само 8%, което показва, че рисковете, свързани с вода, остават водещият климатичен риск за европейската икономика [12].
Трите цели и петте области на действие
Стратегията очертава пътя на ЕС към 2050 г. чрез три цели: (1) възстановяване и опазване на водния цикъл „от извора до морето" чрез пълноценно прилагане на Рамковата директива за водите, Директивата за наводненията и Регламента за възстановяване на природата; (2) изграждане на „интелигентна по отношение на водата" икономика, която подкрепя конкурентоспособността и привлича инвестиции; и (3) осигуряване на чиста и достъпна вода и добри санитарно–хигиенни условия за всички, като основно право.
За постигането им ЕС ще действа в пет области – управление и изпълнение; финансиране, инвестиции и инфраструктура; цифровизация и изкуствен интелект; научни изследвания, иновации и умения; сигурност и подготвеност – чрез инициативи като Промишлен алианс за интелигентен воден сектор, Европейска академия за водите, общоевропейски план за дигитализация на сектора с инициатива за интелигентно измерване за всички, както и двугодишен Форум за устойчивост на водните ресурси, чието първо издание се проведе на 8 декември 2025 г.
Глобалният контекст и Целите за устойчиво развитие (SDGs)
Европейската стратегия за водна устойчивост се вписва в по–широката рамка от ангажименти на ЕС за изпълнение на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. („Transforming our world: the 2030 Agenda for Sustainable Development“, приета през септември 2015 г.). Поетият ангажимент от ЕС и държавите членки бе официално формализиран със Заключенията на Съвета „A sustainable European future: The EU response to the 2030 Agenda“ от 20 юни 2017 г . [18]. Днес почти всички ключови регулации и политики на ЕС – включително водните, климатичните и индустриалните стратегии – се подчиняват на стремежа за постигане на 17–те цели за устойчиво развитие до 2030 г. В случая, с настоящата стратегия акцентът е върху Цел 6: Чиста вода и санитарно–хигиенни условия [19].
Принципът „водна ефективност на първо място"
Препоръката очертава йерархия на приоритетите, аналогична на принципа за енергийна ефективност: първо намаляване на потреблението, след това повишаване на ефективността, след това повторна употреба на отпадъчните води и едва накрая – увеличаване на водоснабдяването[2]. Придружаващата Препоръка на Комисията ((EU) 2025/1179) предлага ориентировъчна обща цел за ЕС от поне 10% по–висока водна ефективност до 2030 г. Поради незадължителния правен характер на препоръките, определянето на конкретни национални цели е по суверенна преценка на отделните държави членки. Приложението към препоръката групира добрите практики в седем направления: по–добър контрол на ресурса (редовни и публични водни баланси, дигитални водомери, обвързване на разрешителните за водовземане с климатичните прогнози, ценообразуване по принципа „замърсителят плаща"); ефективност на преноса (приоритетно откриване и отстраняване на течове); ефективност на съхранението (предпочитание към природосъобразни решения пред нови изкуствени резервоари, поддръжка на язовирите, улавяне на дъждовна вода); ефективност на употребата (най–добри налични технологии и повторна употреба във всички сектори); добро управление (прозрачно разпределение на водата, защита на уязвимите потребители); обучение и осведоменост; и международно измерение.
Отпадъчните води
Само 2,4% от отпадъчните води в ЕС се използват повторно, като разликата между държавите членки е от 0% до 80%. До юни 2028 г. Комисията ще оцени Регламента за повторно използване на водата с оглед на разширяване на обхвата му отвъд напояването. Схемата за разширена отговорност на производителя за пречистването на градските отпадъчни води (чл. 9 от Директива (ЕС) 2024/3019) остава в сила, като Комисията подготвя ново проучване на въздействието ѝ, най–вече за фармацевтичния сектор. Мониторингът на отпадъчните води за патогени (подходът „Едно здраве") остава приоритет след COVID–19, а пречиствателните станции и мрежите за питейна и отпадъчна вода вече попадат в обхвата на Директивата за устойчивост на критичните субекти заради нарастващия риск от кибератаки и умишлено замърсяване. Над 90% от градските отпадъчни води в ЕС вече се третират според стандартите на ЕС, но напредъкът остава неравномерен между отделните държави членки [5].
Водата в Работната програма на ЕК за 2026 г.
Работната програма за 2026 г. „Моментът на независимост на Европа" (21.10.2025 г.) е фокусирана върху конкурентоспособност и сигурност, а водата не е нов отделен приоритет [3]. Тя се споменава в частта „Продоволствена сигурност, вода и природа", където Комисията потвърждава продължаването на изпълнението на стратегията чрез план за действие за цифровите технологии и нова платформа за устойчивост на водните ресурси, с цел мобилизиране на участниците и повишаване на конкурентоспособността на сектора.
Накратко за актуалния напредък
Малко над година след приемането ѝ, стратегията вече е в движение: проведен е първият Форум за устойчивост на водните ресурси (8 декември 2025 г.) [5]; реализирани са 3,1 млрд. евро пренасочено финансиране по кохезионната политика; ЕИБ стартира консултативния механизъм за водите (SWAF); приета е пътна карта за природните кредити; а Европейският институт за иновации и технологии избра консорциум от 50 партньори от 24 държави за новата Общност на знание и иновации във водния сектор [7]. През декември 2025 г. Комисията обяви и целенасочен преглед на самата Рамкова директива за водите (в контекста на инициативата за критични суровини RESourceEU) – обществената консултацията приключи на 14 април 2026 г., а от 11 май 2026 г. е в сила обновен списък на приоритетните замърсители на водите включващ и допълнителни PFAS вещества, микропластики и показатели за антимикробна резистентност [6].
Какво означава това за България?
Стратегията е рамков документ и не поставя количествени цели по държави – всяка страна определя сама националните си цели за водна ефективност [1][2]. На срещата на БСК с МОСВ на 29 юли 2026 г. директорът на дирекция „Управление на водите" в министерството посочи, че недостигът на вода остава предизвикателство за отделни райони на страната, а загубите по водоснабдителните мрежи продължават да нарастват – макар че към момента няма населени места, снабдявани от големи язовири, поставени на воден режим. Бизнесът постави два въпроса: нужда от работни групи с бизнеса на етапа на изготвяне на подзаконовите актове и по–добра координация между МОСВ и другите институции, ангажирани с водната политика [8].
За българските ВиК оператори и общини приетата Водна стратегия на ЕС отключва нови възможности в рамките на оперативните програми (2021–2027 г.): чрез прегледа на междинния етап ЕК позволи пренасочване на средства към водна устойчивост при до 100% безвъзмездна помощ и 30% авансово плащане за инвестиции във водна устойчивост, а към средата на 2026 г. в ЕС вече са пренасочени 3,1 млрд. евро по тази линия. Достъпни са и Програмата на ЕИБ за водите (над 15 млрд. евро за 2025–2027 г.) и новият консултативен механизъм на ЕИБ за устойчиво развитие на водите (SWAF) [1][7].
Фигура 2. Финансиране по Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) за ВиК инфраструктура за периода 2007 - 2013 г. и 2014 - 2020 г. и от ПУДООС в сектор Води за периода 2003 - 2021 г. по области, източник МОСВ [23]
Към тази регионална картина се добавят и три по–нови линии на финансиране, с общ размер над 1,5 млрд. лева. По Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) първоначално бяха предвидени над 360 млн. лева (около 184 млн. евро) за ВиК обекти и пречиствателни съоръжения в агломерации между 2 000 и 10 000 еквивалент жители; поради изоставане в изпълнението те бяха прехвърлени към Програма „Околна среда“ (2021–2027 г.) чрез механизма за средносрочен преглед по чл. 18 от Регламент (ЕС) 2021/1060 [24][25]. Така към средата на 2025 г. бюджетът по Приоритетна ос 1 „Води“ на новата Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 достигна 1,399 млрд. лева – за довършване на регионалните водни цикли, подпомагане на новоконсолидираните ВиК оператори и въвеждане на по–строги екологични стандарти. Отделно държавното дружество „Български ВиК Холдинг“ оперира с начален капитал от 1 млрд. лева при учредяването му през 2020 г. (нараснал впоследствие до над 1,04 млрд. лева чрез апортна вноска на дяловете на ВиК дружествата), използван за вътрешно кредитиране, безлихвени заеми на регионални оператори с влошено финансово състояние и пряко съфинансиране на обекти от национално значение [26].
Какво означава това за бизнеса?
Индустрия и енергетика: преразгледаната Директива за емисиите от промишлеността ще изисква постепенно намаляване на потреблението на вода и по–добро повторно използване от големите инсталации; предстоят пилотен проект в промишлени клъстери и стандарти за ефективност на центровете за данни.
Финансиране: Инструмент за ускоряване на инвестициите във водна устойчивост (20 пилотни проекта), приета пътна карта за „природни кредити", достъп до платформата BlueInvest и STEP за критични водни технологии, нов Промишлен алианс за интелигентен воден сектор и Европейска академия за водите за преодоляване на недостига на кадри.
Обществени поръчки: Комисията ще проучи как критериите за водна устойчивост могат да се вградят в обществените поръчки, с опростен достъп за МСП.
Дигитализация: общоевропейски план за действие за дигитализация на водния сектор, вкл. инициатива за интелигентно измерване за всички.
Продукти: изискванията за водна ефективност все повече ще влизат в обхвата на екодизайна на устойчиви продукти (ESPR) и екомаркировката на ЕС.
Земеделие: ОСП (Общата селскостопанска политика) и националните стратегически планове продължават да подкрепят инвестиции в напояване с повишена ефективност, повторна употреба на водата и по–добро управление на почвите.
Българска стопанска камара (БСК). (2026, 29 юли). „БСК организира работна среща с МОСВ и бизнеса относно Европейската стратегия за водна устойчивост“. – https://bia–bg.com/news/view/36314
Сметна палата на Република България. (2025, 27 август). Одитен доклад № 0300200523 за извършен одит на изпълнението „Приносът на приоритетна ос 1 „Води“ на Оперативна програма „Околна среда“ 2014–2020 за изпълнението на националните цели в областта на пречистване на отпадъчните води“ – https://www.bulnao.government.bg/bg/documents/15353/OD_OPOS_PO1_last_–_092025.pdf
Единен информационен портал за средствата от ЕС в България (eufunds.bg). „Процедура за изграждане/доизграждане/реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи, вкл. ПСОВ, за агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж.“ – ресурс, прехвърлен от Националния план за възстановяване и устойчивост (инвестиция C9.I1) вследствие на средносрочния преглед по чл. 18 от Регламент (ЕС) 2021/1060. – https://www.eufunds.bg/bg/opos/node/18532
