На 17 юли 2026 г. Европейската комисия публикува предложение за цялостна ревизия на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ), представено заедно с нов План за действие за електрификация. Предложението засяга правилата на схемата за периода 2031-2040 г. и е насочено към конкурентоспособността, инвестициите и енергийната независимост на европейската индустрия.

Защо Комисията предлага тази ревизия сега?

Комисията изхожда от констатацията, че зависимостта на ЕС от внос на изкопаеми горива многократно е излагала Съюза на геополитически сътресения, които са вдигали цените на енергията за домакинствата и бизнеса и са теглили надолу конкурентоспособността му. Към момента 70% от електроенергията в ЕС вече се произвежда от собствени чисти източници, но темпът на електрификация на енергийното потребление е стагнирал на ниво от 23% през последното десетилетие.

От старта си през 2005 г. ЕСТЕ е генерирала над 270 млрд. евро приходи, реинвестирани в иновации, индустриална декарбонизация и модернизация на енергийната система, като е допринесла за намаляване на емисиите с 50% в обхванатите от нея сектори. Комисията посочва, че геополитическият и икономическият контекст се е променил и че схемата трябва да се модернизира, за да продължи да бъде основен инструмент за инвестиции и конкурентоспособност - в съответствие със заключенията на Европейския съвет от юни 2026 г. и Пакта за чиста индустрия.

Основни промени в ревизията:

• По-плавно намаляване на емисиите чрез нов линеен коефициент на редукция (LRF) - 3,7% за периода 2031-2035 г. и 1,7% за 2036-2040 г.;
• Възможност за използване на до 2% висококачествени международни въглеродни кредити през 2036-2040 г. за по-голяма гъвкавост;
• Съществено увеличение на инвестициите - създава се Банка за декарбонизация на промишлеността с бюджет от 100 млрд. евро, като финансирането по нея започва още преди 2030 г., а държавите членки ще бъдат задължени да насочват поне 50% от националните приходи от ЕСТЕ към декарбонизация на засегнатите сектори;
• Безплатните квоти се запазват и след 2030 г., но занапред ще бъдат по-тясно обвързани с инвестиции в декарбонизация;
• За индустрията са предвидени допълнителни 6 млрд. евро безплатни квоти за периода 2026-2030 г., успоредно с удължаване на преходния период по CBAM до 2038 г.;
• Ревизията интегрира постоянните технологии за улавяне и съхранение на въглерод;
• Реформира се Резервът за стабилност на пазара (MSR) с цел по-стабилен и предвидим пазар на квоти;
• Разширява се обхватът на схемата към въздухоплаването, морския транспорт и изгарянето на отпадъци.

Фондът за модернизация продължава да подпомага държавите членки с по-ниски доходи, сред които и България, за модернизация на енергийните системи и индустриална трансформация. В основата на реформата стои и ясен принцип за реинвестирането на приходите: вноските на индустрията да се връщат обратно в индустрията, а не да се пренасочват към други цели.

С тези промени Комисията цели ЕСТЕ да се превърне не само в инструмент за ценообразуване на въглеродните емисии, но и в основен механизъм за финансиране на декарбонизацията, иновациите и конкурентоспособността на европейската индустрия през следващото десетилетие.

Планът за действие за електрификация

Заедно с ревизията на ЕСТЕ Комисията представи и План за действие за електрификация, насочен към намаляване на разликата в цената между електроенергията и изкопаемите горива и към стимулиране на технологии като термопомпи, електрически превозни средства и батерии. Заложена е ориентировъчна цел за електрификация от 46% до 2040 г., чието постигане би могло да намали сметката на ЕС за внос на изкопаеми горива с 260 млрд. евро годишно.

Според изчисленията на Комисията карането на електромобил може да спести до 78% спрямо еквивалентен автомобил с двигател с вътрешно горене, а преминаването от газов котел към термопомпа може да намали средната сметка за отопление на домакинство в ЕС с до 60%. Планът предвижда държавите членки да могат да намаляват мрежовите такси за определени групи потребители и данъците за енергоемки предприятия, ускорено разгръщане на интелигентни измервателни уреди, схеми за социален лизинг, използване на финансови инструменти по ЕСТЕ (вкл. Социалния фонд за климата и Банката за декарбонизация на промишлеността), както и механизъм за чист пазар на отоплителни технологии. 

Как това засяга българския бизнес

Ревизията е рамково законодателно предложение. То определя правилата на схемата за следващото десетилетие, но конкретното му отражение върху отделните предприятия ще зависи от сектора, енергийния профил и степента на изложеност на международна конкуренция. Основните точки, които засягат бизнеса, са:

• Предприятия с инсталации, обхванати от ЕСТЕ - по-плавната траектория на намаляване на емисиите (LRF) означава по-предвидим, но не по-лек преход. Безплатните квоти остават, но обвързването им с реални инвестиции в декарбонизация ще изисква повече отчетност;
• Енергоемки производства - удълженият преходен период по CBAM до 2038 г. и допълнителните 6 млрд. евро безплатни квоти дават повече време за адаптация на секторите, изложени на международна конкуренция;
• Предприятия, инвестиращи в декарбонизация - новата Банка за декарбонизация на промишлеността (100 млрд. евро) и изискването 50% от националните приходи от ЕСТЕ да се реинвестират в засегнатите сектори отварят нови възможности за финансиране;
• Предприятия с високо потребление на енергия и интерес към електрификация - Планът за действие за електрификация предвижда по-ниски мрежови такси и данъчни облекчения именно за тази категория потребители.

Процедура и срокове

За разлика от технически актове за изпълнение, ревизията на ЕСТЕ е законодателно предложение, което подлежи на обикновената законодателна процедура със съвместно приемане от Европейския парламент и Съвета. Предложението е внесено на 17 юли 2026 г., а преговорите между двата съзаконодателя се очаква да продължат през 2026-2027 г.

Пълен текст на предложението

Пълният текст на предложението и съпътстващите документи може да намерите ТУК, а подробности за Плана за действие за електрификация - ТУК.