Обобщени резултати от изследването на професионалното прегаряне в професии, предразположени към риск от развитие на бърнаут
|
Прочетено: 31
Екип от експерти на Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес осъществиха проучване на професионалното прегаряне в шест професии с повишен риск за психичното здраве. Изследването се проведе в рамките на Проект „Заедно за заетост“, в периода януари – март 2026 г., като обхвана над 300 заети лица от следните професионални групи:
Целите на изследването бяха свързани с установяване степента на предразположеност към прегаряне, оценка на нивото развитие на бърнаут и идентифициране на специфичните за отделните професии фактори, създаващи риск за психичното здраве.
За постигане на по-висока надеждност, в провеждането на изследването бяха приложени (в съчетание) качествени и количествени инструменти за набиране на информация – кабинетно проучване, структурирано интервю, фокус група и онлайн въпросник за измерване и оценка на бърнаут.
Според хипотезата в проучването, бърнаут е следствие от въздействието на три основни групи фактори – специфични личностни характеристики, водещи до уязвимост и предразположеност към прегаряне, специфика на професията и условия в работната (организационната) среда. Независимо от начина на съчетание на тези фактори, професионалното прегаряне настъпва като резултат от тяхното продължително и комплексно въздействие.
Обобщените резултати от изследването (Графика 1) показват, че работещите в целевите професионални групи, притежават устойчиви личностни характеристики, които значително усилват риска от развитие на бърнаут.
Данните показват, че в изследваните лица доминират три индивидуални черти, които са ключова предпоставка за професионално прегаряне. Те са свързани със завишените амбиции и очаквания, болезнената самокритичност и работохолизма. Около 60% от респондентите проявяват изострена зависимост от външна оценка (нужда от одобрение) и стремеж към перфекционизъм в работата си. Почти всеки втори споделя, че се чувства емоционално уязвим и трудно преодолява негативните преживявания в работната среда. Тези личностни качества могат да бъдат позитивни, когато водят до успех, но и деградивни (саморазрушителни), когато се натъкнат на постоянни и/или непреодолими проблеми и препятствия в работната среда. В такава ситуация те предизвикват дисбаланс в психичното състояние, разочарование, неувереност, напрежение и тревожност, които са в основата на хроничния стрес и синдрома бърнаут.
Повишените амбиции и очаквания, перфекционизма и работохолизма са най-силно изразени в професиите, свързани с маркетинг и продажби, при управителите на хотели и ресторанти и специалистите ИКТ. Болезнената самокритичност е най-характерна за професиите в областта на маркетинга и продажбите, ресторантьорството и хотелиерството, управление на човешките ресурси и при ръководителите в преработващата промишленост. Изострената зависимост от външна оценка и нужда от одобрение е преобладаваща личностна черта в хората, упражняващи професии в маркетинга и продажбите, управлението на човешките ресурси, ресторантьорството и хотелиерството и информационните и комуникационните технологии.
Професионалните роли се отнасят до отговорностите и очакванията, свързани с упражняването на конкретна професия и длъжност. Работещите в обхвата на целевите професионални групи, изпълняват ключови професионални роли, влияещи пряко върху успеха, конкурентоспособността и растежа на компаниите. Успешното практикуване на тези професии е свързано интензивно емоционално, ментално и психическо напрежение, отговорност за резултатите и нарастващи изисквания към уменията за работа в конкурентна, непредсказуема и динамично променяща се бизнес среда.
Резултатите от проучването (Графика 2) показват, че изследваните лица определят като най-напрягащи три фактора, характеризиращи техните професионални роли и отговорности. Те са свързани с нарастващата сложност и мултифункционалност на задачите, високата отговорност в изпълнението и рисковете от грешки и проблеми, водещи до тежки последствия за организацията, както и работата в емоционално напрегнати ситуации. Всеки пети от изследваните лица споделя, че задачите, които изпълнява на работното си място не съответстват на предварителните му представи за същността на професията.
С най-висока сложност (според респондентите) се характеризира изпълнението на задачите в областта информационните и комуникационните технологии, корпоративните финанси и човешките ресурси. Управителите на хотели и ресторанти, финансовите специалисти и ръководителите в преработващата промишленост акцентират върху високата отговорност за резултатите и последствията от изпълнението. Най-високо емоционално напрежение предизвиква изпълнението на професионалните роли при финансовите специалисти, ръководителите и специалистите маркетинг и продажби, управителите на хотели и ресторанти.
Организационните фактори са критично важна предпоставка за възникване на хроничен стрес и бърнаут. Те са свързани с условията и организацията на труда в предприятието, където се практикува професията. Основните социалнопсихологически рискове (организационни фактори) за професионалното прегаряне (Графика 3) обхващат липсата на ясен регламент за длъжността, претовареността в работата, липсата на автономия, токсичната работна атмосфера и недостатъчната социална подкрепа и признание.
От данните на Графика 3 е видно, че претовареността е най-високият източник на напрежение и стрес в работата. Всеки втори от изследваните лица изпитва преумора и счита, че сроковете и количеството работа, която трябва да извърши, надхвърлят времето, с което разполага. Претовареността е свързана с натиска за постигане на резултати без реалистично прогнозиране и планиране, нереалните срокове, непредвидените и спешни задачи, необезпечените ресурси за изпълнение, неефективната организация, полагането на извънреден труд и др. неблагоприятни фактори в работната среда. Другият висок източник на напрежение и стрес са влошената работна атмосфера, конфликтите, липсата на открита комуникация, недостатъчната подкрепа от ръководителите и колегите, както и липсата на справедлива оценка, възнаграждение и признание за положените усилия. Всеки трети от изследваните лица твърди, че няма ясен регламент за неговите правомощия, често е принуден да изпълнява противоречиви изисквания и не разполага с достатъчно автономия и свобода в организацията на работата си.
Най-претоварени в работата си се чувстват специалистите ИКТ, мениджърите човешки ресурси и ръководителите маркетинг и продажби. Ръководителите и специалистите маркетинг и продажби, специалистите ИКТ и ръководителите в преработващата промишленост, акцентират на преживяванията, свързани с влошената работна атмосфера и липсата на подкрепа и признание. За неяснота в отговорностите, задълженията, правомощията и за натиск да работят против принципите си, споделят най-вече лицата с професии в областта на преработващата промишленост, информационните и комуникационните технологии и управлението на човешките ресурси. Усещането за липсата на автономия в работата е най-силно изразено при ръководители и специалисти управление на човешките ресурси и маркетинг и продажби.
Обобщените резултати (Графика 4) за нивото на развитие на бърнаут в професиите, обхванати в изследването, показват тревожна картина. Засегнати от синдрома на професионално прегаряне са преобладаващата част от изследваните лица, като 62% са на средно ниво и 11% на високо ниво на развитие на бърнаут.
Синдрома на прегаряне се развива най-интензивно (Графика 5) в професионалните групи ръководители и специалисти маркетинг и продажби и специалисти информационни и комуникационни технологии. Във всички останали професии, включени в изследването, бърнаут е изразен преобладаващо в средна степен, която се характеризира с ясно проявен хроничен стрес в работата и прогресивно нарастващи емоционални, поведенчески, когнитивни, физиологични и социални симптоми на прегаряне. На лице е възходящ процес на емоционално и физическо изтощение, умствена преумора, намалена трудова ефективност, постепенна загуба на сили, енергия и мотивация. Този процес може да нарасне лавинообразно и да се навлезе в трето ниво на професионално прегаряне - състояние на психиката, при което настъпва пълен срив в адаптацията и в способността на индивида да се ангажира нормално и пълноценно с работата си.
Жените са по-уязвими към професионално прегаряне в сравнение с мъжете (Графика 6). Младите хора от поколение Z и Y са по-силно засегнати от бърнаут в сравнение с по-възрастните (Графика 7)
Изследването на професионалното прегаряне в шестте целеви професии не е национално представително, но предоставя изчерпателна информация, която е добра основа за определени изводи и по-нататъшни проучвания.
Резултатите от изследването потвърждават констатациите от международните проучвания в областта. Данните за професионалното прегаряне в условията на българската икономика очертават дори още по-тревожна картина за мащаба на проблема. Разрастването на синдрома не е периферен въпрос, а ключово предизвикателство за бъдещото развитие, за устойчивостта и конкурентоспособността на икономиката, за състоянието на човешкия капитал и пазара на труда.
Подробна информация за данните от изследването, изводите и препоръките към работодателите и социалните партньори, може да се получи от разработените по професии аналитични доклади, публикувани на сайта на проекта „Заедно за устойчива заетост“.
